Постинг
30.05.2007 21:53 -
Лека нощ, мое дете
- Мамо, сега само двамата ли сме? Ти нали няма да си тръгнеш, мамо? Тъжен съм, разкажи ми тъжна приказка.
„Свечерява се. Пътят се ниже под краката му, дрехите му се къпят в пот. Толкова сам и далечен насред тази пустош. Накъде. Всички пътища водят към хората. Кого очаква да срещне там, от кого си е тръгнал. Първите звезди обсипват небосклона. Ще нощува тук, ще сънува нея. Тя, неговото вчера, днес и утре. Ще потегли отново, за да я открие пак в нечии други черти, в нечия друга усмивка. Няма да разбере, ще обича другата, за да я преоткрие. Ще изрича същите думи, ще прави същите мили неща, отново способен на нежност и влюбен ще открива колко красив е света. Нека върви, опознавайки пътят ще опознае себе си. Нека върви. Душата му е тук, в твоите две очи. Нека върви..., а аз ще го чакам в края на колелото”
„Свечерява се. Пътят се ниже под краката му, дрехите му се къпят в пот. Толкова сам и далечен насред тази пустош. Накъде. Всички пътища водят към хората. Кого очаква да срещне там, от кого си е тръгнал. Първите звезди обсипват небосклона. Ще нощува тук, ще сънува нея. Тя, неговото вчера, днес и утре. Ще потегли отново, за да я открие пак в нечии други черти, в нечия друга усмивка. Няма да разбере, ще обича другата, за да я преоткрие. Ще изрича същите думи, ще прави същите мили неща, отново способен на нежност и влюбен ще открива колко красив е света. Нека върви, опознавайки пътят ще опознае себе си. Нека върви. Душата му е тук, в твоите две очи. Нека върви..., а аз ще го чакам в края на колелото”